От няколко дена си имам XBOX 360. Много шик. Удивително ограничена в сравнение с PSP. Игрите kick ass. Но за да си дръпна демо-то трябва да го направя през конзолата. Поне има демо-та. Графиката е уууудивителна. Сигурно на HDTV ще е още по-добра. Ако обаче говорим за нови игри. Старите (например Perfect Dark Zero) са си една голяма драма на тема шарено и детайли. Захранването е страховито по размери. С още по-страховито дебел кабел. Поне не свали бушона в къщи като го пуснах. Конзолата е адски шик на външен вид, става дори и само за стил да си я сложиш някъде около телевизора. Стига да има къде да сложиш захранването де. WiFi-то проработи от раз с моя WRT54GL, даже се учудих колко леко мина. Малко не беше ясно от къде и какво да направя. Добре, че имаше manual 🙂 Конзолата шуми (очаквах да е тиха като мишка). Хубавото е, че си шуми независимо какво се случва с нея. Сама се изключва, ако никой не играе. Сама и си обновява софтуера ако има нещо по-ново. Което е още по-шик, игрите проверяват за updates и си ги дърпат. Контролера няма грижи с безжичната връзка, конзолата не трябва да е някъде на видно място. Дистанционното ми също няма грижи с нея (има XBOX 360 в поддържаните устройства), стига да и нацеля диода. XBOX Live е удивителен, наистина удивителен. Регистрацията мина като по вода, с изключение на това, че трябваше да кажа, че съм в UK. България не се поддържа. Самият Live е пълен с възможности (Friends, messages, gamers, video messages ако имате камера, игри, филми и какво ли още не). Download-a може да става в background, което е особенно важно за демо-тата, които са си бая големи – Need for speed Carbon Demo e малко повече от 1 GB.

За сега толкова разбъркани мисли, ще се постарая да не са последните.