Има няколко алтернативи за виртуализация под Linux – VMWare, VirtualBox, Xen и още разни такива. Xen май е за сървъри, VMWare искат пари, оставаме с VirtualBox (според колегите ми в офиса VirtualBox е супер-мега-ултра бърз). Оооукееей, имат си repository за Hardy. Инсталацията мина за секунди, интерфейса е доста приятен. Настройките са разбираеми и без документация (единствено SATA/IDE опциите ме вкараха в размисъл за малко и се наложи да чета). До тук добре, доволен 🙂 Да нагласим мрежата, искам да получава IP от рутера. Е, не. Виртуалната машина се счупи със странна грешка. NAT-a няма проблем, но аз съм се закучил и искам да си виждам машината в мрежата както е в офиса. Решение има, но пак се пише в конзолата. Започна мъничко да ми омръзва. Сега се опитвам да намеря дали мога да закача втората мрежова карта на PC-то за VirtualBox и да избегна писането. Започвам да се замислям за Windows. Сериозно да се замислям. Всъщност май само Compiz ме спира. За сега.