В събота жена ми закупи една купчина части за PC-то у нас. Повода ли? Идва рожденният ми ден. PC-то не е пипано от около 4 години (като изключим вентилаторите в кутията и захранването) и на практика подменихме всичко. Аз таях надежда, че нещо може да се запази, но индустрията е дръпнала яко напред. Та сега си имам ново дъно – ASUS P5Q-E с новият P45 чипсет на Intel (и всяка екстра за която Asus са се сетили), нов процесор – Intel E7200 (според едно ревю си е бързак и може да покаже някои номера на по-скъпите си братя), нова памет – Kingston DDR2 на 1066 MHz (от QVL списъка за памети на дъното) и нова видео карта  – ATI X1800 (или нещо такова). Получи се едно ебати цъкливото PC, а Ubuntu-то се чувства повече от чудесно. Подозирам, че компонентите се чудят какво да правят и основно чукат клюка за силикона на онази мръсница паметта в slot A, защото въпросният домашен компютър се използва главно за мейли и подобни.

Изводите са три:

1. Случил съм на жена 🙂 Вместо да ги купува тези неща, можеше просто да ми наложи вето

2. Събирането на PC от части е много приятен процес (стига да не го правиш всеки ден)

3. IDE кабелите са evil (мисля днес да взема една SATA записвачка и да приключа с IDE историята)