Почти два дни без цигари. Ще ми се да опъна един фас. Не можете да си представите колко ми се иска. Ама няма. Идеята да не пуша вече не ми се струва толкова шик. Даже хич. Всъщност не мога да се сетя защо изобщо го правя това. Липсва ми повод да се разходя и да се проветря малко. Кокоря се пред монитора и след това врата ми се схваща. Глупаво звучи, но цигарите осигуряват движение през деня. Хората които пушат ме дразнят. Много. Хората които говорят бавно ме дразнят. И те много. Преди малко говорих с един такъв. Час и нещо среща с човек, който прави пауза от 1-3 секунди преди всяка дума. Бях на ръба на фаса 🙂 Глупостите ме дразнят повече от обикновенно – преди малко зачетох изискване FLV файл да се показва със Silverlight плеър. За малко да напиша кратък експресивен мейл обясняващ точно колко голяма глупост искат. Всъщност, написах го, ама не го пратих. И по-добре. Щеше да е career changing стъпка.

А си мисля, че интересните дни тепърва предстоят.