4th try and counting
Видях го на някаква dev машина. Във файла има безобидно изглеждащ JSON. Всъщност, не съм сигурен дали JSON-а е бил проблема или услугата която го връща (трябва да призная, че някои от модерните фирми startup-и имат доста лоша документация за API–тата си).
Това е картинката която се показва от 150 мегабайтовият софтуер за менажиране на дистанционните Prestigo. Какво е странното – нещото в което се включва дистанционното е странен хибрид между лаптоп и нормално PC. От една страна, долната част е лаптоп. От друга страна, екран е категорично закрепен и стърчи по начин по който няма как да се затвори. Продължаваме нататък – на екрана се вижда Windows Media Center. Няма как да го изпрограмираме това дистанционно докато WMC е пуснат. Всъщност, то няма как да пуснем софтуера. Като се включи дистанционното, картинката е подобна, но местата на PC-то и дистанционното са
Снощи успях да се докопам до сървър и дори поцъках малко 🙂 Всъщност, само една една игра, след което връзката си замина. Което беше добра новина, иначе днес нямаше да съм на работа. Освен това ми хареса 🙂 Днес стрелбата продължава, стига жена ми да не скрие дистанционното. Освен на мен, според статистиката до момента над 1 000 000 човека са се стреляли. И това е за около ден. Сървърите на Bungie се претовариха след старта на beta-та, което всъщност не е новина. Според блога им, сега всичко трябва да е поносимо.
Сутринта кротко си чета вестника и виждам доста дълга статия на тема пиратството в България (Новините днес, страница 5). Това не е новина. Това което ме подразни, е оплакването на хората от “Пулсар”, че те продавали по 500 броя за 2-3 месеца, а пирати ги преточвали по 20-30 000 пъти. Наистина изглежда зле. Но нека да погледнем нещата от малко по-различна страна. Първо, бройката спомената в статията по никакъв начин не отразява реалният брой купени легални игри. “Пулсар” не са единствените продаващи игри в България. Нови игри се купуват от on-line магазини из Европа, от летищата, носят се от познати
Първото което виждате в Milestone е дизайна. Или липсата на такъв, зависи от гледната точка. Подозирам, че дизайнерите са били привърженици на идеята “Добрият дизайн е този, от който не може да се махне нещо” (цитирам много по памет). Дизайнът на Milestone е толкова минималистичен, че ще ако трябва да махнете нещо от него, ще ви трябват отверка или клещи. Телефона е ъглват, с прави линии и ъгли. Цвета е един – черно. Където и да погледнете, всичко е черно върху черно и до него пак черно. Единствените други цветове са бялото (за бутоните под екрана и надписа Motorola) и
zyb.com вярно пазеше контактите ми от доста време. Но се оказа, че нямат клиент за Android. От друга страна, Android се синхронизира с Google Contacts. Значи въпроса е как да преместим контактите от zyb.com в Google. Оказа се доста просто – избираме всички контакти в zyb, след това export във vcf формат. След което import на vcf файла в Google. От тук нататък телефона си работи само с Google Contacts. За Android има и малка програмка за копиране на контакти от zyb – zyb-import. При мен нещата не потръгнаха и тя се почупи на няколко пъти. Сега вече си имам
Не мога да разбера защо холандците са толкова фокусирани върху вдигането на шум и говоренето високо. Първо, те могат да говорят непрекъснато. По всяко време, на всяко място някак успяват на си говорят за нещо (нямам идея какво всъщност). След това, дори и в офиса в който съм в момента, те си говорят на висок-висок глас. Нещо си. Пак не знам какво. По-интересно става когато две групи започнат да говорят високо и си пречат едни на други. Тогава едните започват да говорят още по-високо с идеята да надвикат другите. Които от своя страна се стягат и също вдигат октавата. И
Уви, трябваше да се разделя с моето дистанционно Logitech One. А си го обичам. Даже повече от предното (Harmony 525). Причината не е в него, то си е едно малко чудо на хардуера. Проблема е, че One изпраща прекалено много On сигнали като се пуска activity. В резултат, телевизора минава от On в Off няколко пъти преди да остане включен (диода бясно мига от червено в бяло и обратно). Което не ми изглежда здравословно. Всичките ми опити да накарам One да изпраща само един On сигнал се увенчаха с неуспех. Интересно, че настройките по подразбиране бяха най-добри. След няколко часа
Logitech могат да правят хардуер. Harmony One е пример за страхотен хардуер. Но защо не могат да направят смислен софтуер е загадка за мен. Не страхотен софтуер. Просто нещо което не ти къса нервите. Непрекъснато. Например, в момента за пети път се опитвам да запиша промените в дистанционното и процедурата се чупи. Отново и отново. Без никаква идея защо. А самото обновяване на дистанционното е впечатляващо. Имам чувството, че ей сега ще изстреля спътник в орбита. И самият лог: Communicating with your Harmony Remote. Initializing services Getting remote control information Logitech Harmony Remote Software version: 7.6.0 Hardware version: Board 0.5.0