4th try and counting
От известно време съм се запалил по Lego. Така е, който не си е играл като малък (тогава имаше само български версии на Lego), си играе сега. Официалната причина е, че инвестирам в далечното бъдеще. Всъщност, харесва ми да ги сглабям, след това вече не са интересни. Удивителното е как някой някъде е успял да измисли начина по който всички тези части се щракват заедно за да се получи играчката. И сега с гордост представям началото на колекцията си Lego City:
Забелязвам, че с годините прагът ми на търпимост към глупости става все по-нисък и по-нисък. Повтарям – към глупостта, т.е. към нещата които разни хора вършат без да мислият и без да вкарат капка разум. Липсата на знание е друго нещо. Хората без знание могат да го натрупат. Хората без мисъл няма как да се сдобият с нея. Та не знам остарявам ли, изнервям ли се, що ли?
Новият проект на Емо – HDDLight най-накрая видя бял свят. Програмката всъщност има идея – хората които работят отдалечено през терминал или нямат физически достъп до PC-то или сървъра нямат начин да разберат дали нещо не цикли по дисковете в несвяст. За тези, които могат да ритнат PC-то на което работят тя е по-скоро интересен начин да добавят нещо шарено до часовника (в края на краищата можете просто да се наведете малко и да погледнете дали мига лампичката на диска). А да, сайта е супер грозен, но пък за 19.95 USD толкова 🙂
В събота говорихме с един познат на тема upgrade. Преди година той си купи много геймърско PC (което тогава струваше много геймърски лева). А сега отново не е актуален и отново трябва да се раздели с неприлично голяма сума пари за да е на гребена на вълната. В случая “на гребена на вълната” общо взето означава да купи нови компоненти, защото актуалните технологии не са съвсем съвместими с неговите стари-стари-стари едногодишни неща. А аз, като много пъти съм се фукал, имам Xbox 360. Конзолата е вече на две години, но все още е напълно актуална като хардуер. Още повече, игрите
Пълното име е Killer М1 Gaming Network Card. До тук нещата ми изглеждаха ясни – просто мрежова карта с гъзарско име и идея да изтръскат за някое и друго евро геймърите. Обаче, зачитам сайта. И се оказва, че съм ама много далеч от истината. Това не е просто карта в която влиза мрежов кабел, това е, не знам и аз, нещо като малък компютър! Има 400 MHz процесор, има вграден Linux и какво ли не. Довършителният удар дойде от описанието, че картата поддържа BitTorrent клиент (и различни други приложения), който може да точи на HDD включен в USB порта на
Най-новото цвете у нас – Рошльо. Това всъщност не е цвете, а трева от Кауфланд в Младост. Кашпата е от същото място. И защото е гъзар, под саксията си има дренажни камъчета
Zax са фирма за мебели. До тук нищо интересно. Сега идва интересната част – не им трябват пари. Преди няколко дни минахме от там и на витрината имаше много хубави столове (оказа се, че са внос от Италия). В магазина, грешка, в луксозният им мъничък шоу рум (запазих правописа от сайта им) без климатик, имаше точно 11 такива стола с еднаква дамаска. Съответно, аз попитах дали не можем да си купим две от мострите (на скомната цена от 270 лева за брой). Идеята беше – отиваме до първият банкомат и носим парите (нямаха POS терминал). Шефа каза – не може.
Това писание може и да обиди някой. Честно казано, много малко ме вълнува. В края на краищата това си е моя сайт. Аз нямам деца. Все още. Но забелязвам нещо интересно, което се случва с хората, които имат деца – в момента в който малкият (малката) се появи на този бял свят, родителите престават да имат самоличност. Престават да бъдат “Аз”. Стават “Ние” като “Ние” всъщност е детето. “Ние днес повърнахме”, “А на нас ни никнат зъби”, “Онзи ден срахме пет пъти” и т.н. Гледам, във WLM вместо снимки на хората, има снимки на децата им. Всеки разговор е около