Искам нещо много просто – да отида някъде и да си купя това, което съм си харесал. Хардуер. Дреха. Простички неща. Но доста често това не е възможно. Причината да мърморя е актуалната ми желание да си поиграя с два модела лаптопи на Lenovo и евентуално да си купя единият. И защото съм ужасно претенциозен, имам две изисквания – да платя с карта (за да не нося пари в брой) и това което купувам да е ново (т.е. не искам да купя прашасалата мостра с която всички са си играли, удряли, забравяли на слънце и т.н.). Специално за мострата – не мога да разбера защо изобщо някой се съгласява да купи мостра на цената на нов продукт. Тъй като вече съм си научил урока, преди да отида в магазина, звъня и питам за POS терминал и за бройка която да е в опаковката си. Отговора беше – “Имаме само мостри, защото нямаме място. Ако искате нов, трябва да го доставим от склада. Ще ви звънна за да потвърдя дали ще стане днес. Тя мострата си е нова, защото модела е нов”. Т.е. в “магазина” или както те го наричат “шоуруум”, имат само мостри. Т.е. упражнението да отидеш и просто да си купиш, просто не може да се случи.

Ако това беше нещо уникално, изобщо нямаше да мърморя. Но преди седмица обясниха на жена ми, че ако искала да купи една точно определена клавиатура, трябвало да предплати и да чака 4 седмици за доставка. WTF?

Подобни бяха преживелиците с QNAP NAS-a ми (докопах една от трите бройки в София след уговорки, плащане в брой, доставка от склад и пътеществие до много забита улица в Лозенец), с wireless bridgе-то (доставка от склад, пътеществие до странна част в София), със зимното ми яке (в магазина имаха само една бройка и то кафява. Ако исках син цвят, трябваше да отида до другият мол), обувките за детенцето на сестра ми (имаха една бройка в единият от няколкото магазина), половин метровият HDMI кабел, три метровият S/PDIF кабел и т.н. Нещата в този списък не са изключително скъпи, редки или уникални. Просто са малко по-различни от това което се купува масово.

Имам чувството, че в един момент можеше да се купи доста повече а сега за почти всичко трябва да се направи почръка и да се чака доставка.

Разбирам, че фирмите много се пазят да не би да поръчат нещо което да не могат да продадат. Но си мисля, че така всъщност губят, защото едва ли съм единственият който просто иска да отиде някъде и да си купи нещо. Без да звъни предварително, без да се планират доставки от склад и т.н.

Магазини като Plesio или Multirama са малко чудо, защото в повечето случаи там може да минеш и да си купиш нещо. Просто ей така. Лошото е,  че те не могат да продават абсолютно всичко което се внася в България. А останалите фирми очевидно разчитат на доставка от склад.