Сутринта кротко си чета вестника и виждам доста дълга статия на тема пиратството в България (Новините днес, страница 5). Това не е новина. Това което ме подразни, е оплакването на хората от “Пулсар”, че те продавали по 500 броя за 2-3 месеца, а пирати ги преточвали по 20-30 000 пъти. Наистина изглежда зле. Но нека да погледнем нещата от малко по-различна страна.

Първо, бройката спомената в статията по никакъв начин не отразява реалният брой купени легални игри. “Пулсар” не са единствените продаващи игри в България. Нови игри се купуват от on-line магазини из Европа, от летищата, носят се от познати и т.н. Вече имаме и легален пазар на използвани игри. А го има и eBay. Общата бройка едва ли ще стигне 20 000, но най-вероятно е повече от 500.

Второ, игрите в България са болезнено скъпи. Пример – “Tom Clancy’s Splinter Cell: Conviction” за Xbox 360 струва 119 лева. Това са 49.6% от минималната работна заплата за България. Цифрата е стряскаща. За сравнение, същата игра струва 4% от минималната работна заплата в Холандия. Т.е. за нас игрите са 12 пъти (да, пъти) по-скъпи. Ако отношението цена/заплата в България е 4%, то игрите трябваше да струват около 10 лева. Мисля, че ако плащахме по толкова, пиратство на игри в България нямаше да има. Или поне нямаше да е толкова драматично.

Всъщност, съмнявам се, че фирмите в България могат да определят цените. Те ги взимат от разпространителите, а на онези изобщо не им пука колко е заплатата тук. След това ни сочат и разправят, че сме лоши хора. Не знам кой е по-лош в случая.

Източници: Loonwijzer.nl, Wikipedia

Стандартното пояснение (disclaimer):

Сметките ми май са точни, но може и да не са.

Нямам връзки с фирмите споменати по-горе.

Имам Xbox 360 и си купувам игрите (което е видно от Gamertag-a ми в дясно). Подозирам, че съм представител на малцинството.