От това което съм чул до сега, има два начина да си организираш устройствата в къщи –

План 1 – PC-то е източник на всички земни и електронни блага. Всичко се случва на него или се гледа, слуша, рови и зяпа от него

План 2 – Купчинка малки хитри и не чак толкова хитри устройства, които са разпръснати по мрежата и всяко прави нещо негово си.

План 1 си има доста кусури – ако PC-то се счупи, всичко си заминава с него. През лятото грее. През цялата година бучи (да, и най-скъпите вентилатори събират прах. Знам го от личен опит). Иска си дундуркане, дефрагментиране, не знам си какво. А и трябва да се включва, ако не работи непрекъснато.

План 2 също си има кусури – има много повече нещица, които трябва да се настроят поне веднъж (което си е дълга задачка особенно ако смените интернет провайдера). Не е ясно кое кога може да умре. И най-важното, по-трудно се обяснява на жената какво да направи 🙂

Аз лично съм предпочел План 2. Така малката ни къщичка се напълни с малки сладки устройства, които ме правят по-малко зависим от PC. Което ме довежда и до причината да пиша това – мога спокойно да се похваля, че мрежата у нас най-накрая е навързана и всичко работи. Освен това WiFi rulez 🙂

Всичко започва от един сив и безличен мрежов кабел по който Интернет огравя и нашата малка къщичка. Към него има вързан един Linksys WRT150N (Tweety). Това е 802.11 draft-N рутер (поне според Linksys. Според други е pre-802.11n устройство и няма общо с N стандарта. Както и да е, работи, малък е, черен е и е лъскав). Към него е включен VoIP gateway, пак от Linksys – PAP2. Малко е стар, но все още се държи (и свети в приятно син цвят. Новите светят в скучно зелено). Имам VoIP услуга в къщи и съм крайно доволен от качеството и сметката на края на месеца. Та към PAP2 и към WRT150N-a е включен Linksys CIT400. Това е dual-phone – може да се използва като нормален телефон (и затова влиза в PAP2) и като Skype телефон (заради което е включен и към рутера). Хубавото на CIT400 e, че не изисква PC, a Skype клиента е вграден в самият телефон. А другото сладко е, че може да се менажира през browser. Dual-phone решенията са удивително удобни, трябва да призная. Сега ако някой иска да звъни на Skypе, няма проблем. Ако иска да звъни на нормален телефон пак няма проблеми. Към рутера още са навързани лаптоп, Xbox 360 и разни такива джвъчки (WiFi картата за Xbox 360 e болезнено скъпа, но не се налага да опъвам кабел през половината стая). Сега идва интересната част. Всичката цигания по-горе е събрана в единият ъгъл на стаята. По диагонал обаче имаме едно PC (нормално такова :). И сега как да свържем и него към Интернет? Опъваме кабел? Ако опъна 5 метра кабел из къщата жена ми ще ми скъса и двете уши. А и ще дразни. Има вариант да купя WiFi мрежова карта, но нямам никаква идея как щеше да проработи с Fedora (правилно, имам Linux на PC-то. Това обаче е друга дълга история). Решението беше да престоря старият си рутер на wireless bridge. Стандартно WRT54GL (да, пак е от Linksys. Започвам да си мисля, че всъщност доста пари съм им дал) не го може този номер. Затова инсталираме custom firmware – DD-WRT. След това четем много внимателно tutorial-a в wi-fi planet и сме готови. При мен нещата не станаха точно от първият път, но минах по процедурата втори път и всичко се оправи. Най-накрая към WRT54GL-a e вързано PC-то. Така мрежата у нас дава максимална свобода (мога да си разнасям лаптопа без да се спъвам, което си е важно, защото пуша под аспиратора) и повечето важни дейности могат да се случат без PC (то и не е включвано от доста време).

Следващи стъпки – NSLU2 с ТwonkyVision и USB диск вързан към него. Доста се облизвах за NAS200, но спред прегледа който четох, това устройство не става.