Това писание може и да обиди някой. Честно казано, много малко ме вълнува. В края на краищата това си е моя сайт.

Аз нямам деца. Все още. Но забелязвам нещо интересно, което се случва с хората, които имат деца – в момента в който малкият (малката) се появи на този бял свят, родителите престават да имат самоличност. Престават да бъдат “Аз”. Стават “Ние” като “Ние” всъщност е детето. “Ние днес повърнахме”, “А на нас ни никнат зъби”, “Онзи ден срахме пет пъти” и т.н. Гледам, във WLM вместо снимки на хората, има снимки на децата им. Всеки разговор е около това, как детето направило не знам си какво (например направило супер гениалното нещо да си сложи кофата с играчките на главата). И така до безкрай, едни и същи скучни истории, които неизвестно защо изглеждат безкрайно интересни на съответният родител. Децата са чудесно нещо, няма спор, но трябва ли родителите да престанат да бъдат личносто след като имат деца? Изобщо, нормално ли е да се откажеш от това което си и да започнеш да говориш само и единствено за това какво е направил малчугана? Все си мисля, че за родителите има нещо наречено “личен живот” и след като се родят децата. А може и да греша.