Нагло крада от коментара на Ангел. Всъщност, първият път когато отидох в Амстердам, бяхме заедно. Той си спомня за гарата, аз обаче си спомням и тигана в който готвехме полу-готовата храна от близкият магазин. По това време в Амстердам магазините затваряха много рано и единственият източник на храна беше Алберт Хайнц под Мuseumplaatz (не съм сигурен, че така се пишат). Та тогава бяхме в една квартира, която според холандците беше мнооого широка, просторна и на много удобно място. Според мен беше малка, мизерна, разбита и със стълбище, което сигурно взима по няколко жертви на година. Само да вметна, че в Холандия място няма. Затова стълбищата са с много къси стълбички, много стръмни и много завити. Бързо слизане обикновенно означава бързо счупване на крак или ръка. Хубавото беше, че от нея много бързо се стигаше до музеите на Ван Гог и разни такива. Но от там до гарата си беше ама много път. Струваше ми се, че е на другият край на света. Всъщност не е. Центъра на Амстердам е много малък. Мисля, че точно тогава успяхме да се загубим, на връщане от гарата. Сега вече не мога да се загубя, поне не в центъра. Холандците ми обясниха номера – просто ходиш по трамвайните линии. Всичките стигат до гарата.