Kinect

on

Kinect е най-магическото устройство в къщи. Има за какво да му се заяде човек – не работи както по рекламите, иска поне два метра чисто пространство (три са по-добре), иска осветление, не обича директно слънце и разпознаването на глас не е съвсем читаво. Но това не са огромни драми. Всъщност, напълно забравяш за тях след първата минута в която Xbox реагира на движенията ти и започнеш да управяваш кола или лодка с ръце, крака, глава, нос и перчем. Когато за първи път поиграх с Wii, усещането беше много шик. Но в сравнение с Kinect, Wii заедно с контролерите си може спокойно да отиде някъде и да погризка репички.

Условията в къщи не са идеални за Kinect – само два метра, не е чак толкова ужасно светло и с жена ми сме облечени в червено на фона на червени завеси. Въпреки това, Kinect ни познава. Не знам как го прави, но си прилича на магия. Освен това щастливо игнорира човека, който не го контролира в момента. Отново ефекта е впечатляващ. Жена ми му вдигна мерника след като не успя да вземе управлението от мен въпреки ръкомахането и подскачането наоколо. Всъщност, не беше направила движението с което искаш контрол. След като обясних, нещата тръгнаха както трябва. Даже малко повече от “както трябва”, защото Kinect разбира движенията и по-добре от моите. Съответно аз му вдигнах мерника Smile

Интересен детайл, за който никой не ти казва е, че всъщност, игрите изискват от теб да се движиш. Доста. Т.е. напрягаш се. Т.е. не са здравословни за изтъкната IT личност като мен (разбирайте липса на мускули и задник в излишък). От друга страна, жена ми е много доволна. От трета страна, подозирам, че скоро няма да мога да се вредя от нея. За сравнение колко е запалена – в къщи има Xbox 360 от четири години  и до момента тя не беше сядала за повече от минута. Сега има gamertag, профил на конзолата и ми е поръчала две игри които да купя. Kinect е толкова впечатляващ.

Едиственото което за момента наистина куца е разпознаването на глас. Колкото и да викам и да си кривя езика опитвайки да докарам чист британски акцент, Kinect не ме разбира. По-точно, разбира грешно. Винаги разбира едно и също грешно нещо, което ме навежда на мисълта, че най-вероятно  съм му объркал първоначалните настройки (може би защото говорих по телефона докато на екрана пишеше с големи букви “А сега бъдете колкото се може по-тихи”).

И още нещо интересно – в Plesio бяха свършили Кинект-ите в седем и малко вечерта.