In Celebration of All Slain Hope.

I wanted to tell you for a while now. I wanted to say it as you reached for a teacup in your kitchen that night after we fought about why we always have to eat Chinese food on your floor and then made up. I wanted to say as the moonlight shone in on you as you slept in your bed the first night we made love there. When I felt your heart racing against my chest and your sweet voyeur in Spain when you first saw your roses even though I wasn’t there. But mostly I wanted to say it the last night I saw you, as I held you in my arms, looking down at your precious face knowingly looking up at me, still inside you. Quiet, motionless, but still inside you. I wanted so badly to tell you, that the words each time graced my lips like an imposter, only to fall away like some great lizard that was taken out to sea, to reign its fury upon the dark ocean, alone, unbeknownst to any heron. I pray that you can hear them for what they are, feel them for what they are, and not mar them with the knowledge that they stand apart with your ability to reciprocate them. Please, take them in your heart and feel them with your eyes closed and your soul open for just a moment. My voice speaking them softly in you ear with a kiss. When you smile, when your head lightly moves to dance, when your tongue finds my lips, when you ramble on over a glass of wine, when you sit naked after we’ve made love, when you act boldly, when you laugh, when you squeeze my hand, when you call my name in a gruff whisper, when your heart races on my chest in a close embrace, when you love me.

What I’m sad about is selfish, I’m sad at god’s timing. I’m only a man, and as a man I miss you, I miss you terribly. I miss your kiss. I miss your smile, oh how I miss your smile. But most of all I miss the moment that hasn’t happened yet, the moment you let yourself fall for me, what makes it hard for me is knowing how much you care for me, how much in a way you do love me. How much you would enjoy smiling wryly as you hurled yourself backwards off the cliff and said: catch me, baby. And if I didn’t know that, I could make you a villain, me a victim and soothe myself, but I can’t, because it isn’t the truth, the truth we both know: not today.

I know that you’re not leaving Philippe for me, and I wouldn’t want you to, I would want you to leave him for you. I also know you would never fly a million miles just to see me smile at you, someday maybe, but not today, so I guess I better disappear Sarah. I know you’ll be okay and soon I will be too.

Maybe, just maybe, if god so desires, a day will come when as friends we will find ourselves accidentally strolling along the white cliffs of Dover, or the mountain rocks of Mendocino, or the bonny emerald north of the Scottish seaboard, or the glistening harbor of old New York. And from the heights in the stars amongst the angels whose arms will cradle us in a moment neither of us was told about but knew like our oldest happiness. We will look into each others eyes and know: it is today, it is today. And whether that day is tomorrow, or next week, or next year, or next lifetime; I will finally get to tell you to your sweet face, the face that I will miss more than I could ever tell, that I love you, I love you, Oh baby I love you. And you will smile wryly and close your eyes and say: catch me, baby; and fall.

I was a funny little man, needed a friends support just to make it out of bed everyday, but luckily I was blessed with the best friends in the league. For the rest of the day, I needed god’s help, but luckily I was blessed with the best god in the league too, and boy did he come to play. That crazy god, always comes to play.

Във филма става дума за един таксиметров шофьор и една манекенка. Не знам как се казва, но е много шик. Филма. И текста от него. И музиката към филма.

4 Comments

  1. А ето и текстът на български:

    “Исках да ти го кажа, когато лунната светлина галеше лицето ти
    когато ти спеше в леглото си първия път, след като правихме любов там,
    Когато почувствах сърцето ти, биейки лудо върху гърдите ми
    във фоайето на твоя апартамент вИспания, когато за първи път видя розите си,
    въпреки че аз не бях там.
    Но най-вече исках да ти го кажа последната вечер, когато те видях,
    докато те държах в ръцете си,
    гледайки любимото ти лице
    разбирайки наблюдаващо ме,все още в теб
    тих, неподвижен,но толкова в теб.
    Толкова силно исках да ти кажа това.
    Думите всеки път погалваха устните ми като измамник,
    само за да изчезнат като свирепа буря,
    излязла над океана, за да излее гнева си само над него,
    незабелязана от никого.
    Моля се да ги чуеш, заради това, което са,
    да ги почувстваш, заради това и да не ги помрачиш със знанието,
    че те сa отделени от желанието да им отвърнеш .
    Моля те вземи ги в сърцето си
    и ги почувствай със затворени очи и отворена душа
    само за момент,
    моят глас нашепвайки гинежно в ухото ти с целувка…
    когато се усмихваш, когато главата ти леко се извърне за танц,
    когато езикът ти намери устните ми,
    когато пръстите ти обвиват чаша с вино,
    когато стоиш гола след като сме се любили,
    когато се държиш дръзко,когато се смееш,
    когато стискаш ръката ми,
    когато шепнеш името ми сърдито,
    когато сърцето ти бие лудо върху гърдите ми в страстна прегръдка,
    когато ме обичаш.
    Това, за което съм тъжен е егоистично.Тъжен съм, заради Господ, който е разпределил времето така..
    Аз съм просто мъж и като такъв ми липсваш.
    Липсваш ми ужасно.
    Липсва ми целувката ти.
    Липсва ми усмивката ти.
    Как само ми липсва усмивката ти.
    Но най-силно ми липсва моментът, който все още не е настъпил,
    моментът, в който ще си позволиш да се влюбиш в мен.
    Това, което прави всичко по-трудно за мен е да знам колко много ме желаеш,
    колко много по свой начин ме обичаш,
    колко много би ти харесало, усмихвайки се шеговито
    докато се хвърляш с гръб от скалата, да кажеш,
    ‘Хвани ме, мили. ‘
    Ако не знаех това бих те нарекъл престъпница,
    а себе си жертва и да се утеша.
    Но не мога, защото това не е истината.
    и двамата знаем истината.
    Истина е, не днес.
    Знам,че няма да напуснеш Филипе заради мен
    a и не бих искал това.
    их искал да го напуснеш заради себе си.
    Също знам, че никога не би прелетяла милион мили
    само, за да видиш как ти се усмихвам.
    Някой ден, може би, но не днес.
    Така че предполагам, че ще е по-добре да изчезна, Сара.
    Знам, че ще справиш и аз скоро също.
    може би, просто може би, ако Господ пожелае,
    ще настъпи ден, когато като приятели ,
    ще се срещнем случайно разхождайки се край белите скали на Доувър,
    или край скалистите планини Мендосино,
    или край тучното яркозелено шотландско крайбрежие
    или край искрящото пристанище на стария Ню Йорк.
    И от небесата, между звездите,
    сред ангелите, които ще ни подкрепят,
    в момент, за който никой от нас не знае,
    но познава както нашетонай-първо щастие,
    ние ще срещнем погледите си
    и ще разберем, че това е денят.
    Това е денят.
    Или дали този ден е утре
    или следващата седмица, или следващият живот,
    Най-накрая ще успея да ти кажа, пред милото ти лице,
    лицето, което ще ми липсва повече отколкото бих могъл да изразя,
    че те обичам.
    Обичам те.
    О, мила, обичам те.
    А ти ще се усмихнеш шеговито, ще затвориш очите си,
    и ще кажеш, ‘Хвани ме, мили.’
    ще полетиш. ”
    х смешен, малък човек.
    ждаех се от подкрепата на феновете, за да мога да стана сутрин от леглото.
    за щастие бях благословен с най-добрите фенове в лигата.
    ез останалата част от деня се нуждаех от помощта на Господ.
    за щастие бях благословен също с най-добрия Бог в лигата.
    човече, той дойде ли да играе?
    зи луд Бог винаги идва да играе…”

Comments are closed.