ДАИТС и АПИС = SPAM

Днес кротко си отварям Outlook-a и какво да видя, не един а два SPAM мейла от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и фирма АПИС. И двата мейла изпратени с висок приоритет (High importance). Което е по-лошо, уцелили са alias-a за нашият офис и сега всички имаме въпросните два мейла. Това което се пита в задачката е – кой точно малоумник от ДАИТС или АПИС е излязъл с тази идея. И защо една държавна организация участва в SPAM кампания. За АПИС – иди дойди, частна фирма са, да правят каквото щат. Но ДАИТС, поне на теория, не би

Continue reading

Smoking place

Пушачите си имахме едно място на стълбите където, както може да се досетите, си пушихме и си рисувахме на whiteboard-a. Не пушачите обаче усетиха далаверата и сутринта имаше 7 непушача и само един човек с цигара. Опрочиха идеята просто.

Облизвам се за Aspire…

От няколко дни съм загледал Acer Aspire One. Страхотен е. Изглежда добре. Има всичко което ми е нужно за домашна употреба. Стартира за 15-ина секунди. Тежи по-малко от килограм. Лъскаво син. Обаче от друга страна у нас имам PC, лаптоп и PSP. Aspire е леко излишен. Все още се кумя дали все пак да не инвестирам в нещо излишно и много шик. [редакция на 14.08.2008] Реших да не го взимам, поне за сега. От опит знам, че ако се чудя за едно нещо повече от 5 минути, значи не ми трябва чак толкова. В замяна взех поставка за вестници на

Continue reading

Без “моля”

Обикновенно когато трябва да препитам някой за информация, в мейла има поне няколко “моля”. Това обикновенно не работи. Или поне не работи толкова бързо колкото ми трябва. Начина който винаги работи е доста по-кратък и няма “моля”. Приблизителният превод е – “Докато не получа тази информация, задачи по този проект няма да се изпълняват”. 15 минути по-късно имам отговор. Защо обаче трябва да се стига до там е мистерия за мен. Изглежда холандците реагират адекватно само когато нещата станат драматични. Повода за това е, че днес цял ден подритваме разни партньори да си станат от ръцете и да свършат малко

Continue reading

Lego City

От известно време съм се запалил по Lego. Така е, който не си е играл като малък (тогава имаше само български версии на Lego), си играе сега. Официалната причина е, че инвестирам в далечното бъдеще. Всъщност, харесва ми да ги сглабям, след това вече не са интересни. Удивителното е как някой някъде е успял да измисли начина по който всички тези части се щракват заедно за да се получи играчката. И сега с гордост представям началото на колекцията си Lego City:

Остарявам?

Забелязвам, че с годините прагът ми на търпимост към глупости става все по-нисък и по-нисък. Повтарям – към глупостта, т.е. към нещата които разни хора вършат без да мислият и без да вкарат капка разум. Липсата на знание е друго нещо. Хората без знание могат да го натрупат. Хората без мисъл няма как да се сдобият с нея. Та не знам остарявам ли, изнервям ли се, що ли?

Рошльо

Най-новото цвете у нас – Рошльо. Това всъщност не е цвете, а трева от Кауфланд в Младост. Кашпата е от същото място. И защото е гъзар, под саксията си има дренажни камъчета  

Zax

Zax са фирма за мебели. До тук нищо интересно. Сега идва интересната част – не им трябват пари. Преди няколко дни минахме от там и на витрината имаше много хубави столове (оказа се, че са внос от Италия). В магазина, грешка, в луксозният им мъничък шоу рум (запазих правописа от сайта им) без климатик, имаше точно 11 такива стола с еднаква дамаска. Съответно, аз попитах дали не можем да си купим две от мострите (на скомната цена от 270 лева за брой). Идеята беше – отиваме до първият банкомат и носим парите (нямаха POS терминал). Шефа каза – не може.

Continue reading

Дете != родител?

Това писание може и да обиди някой. Честно казано, много малко ме вълнува. В края на краищата това си е моя сайт. Аз нямам деца. Все още. Но забелязвам нещо интересно, което се случва с хората, които имат деца – в момента в който малкият (малката) се появи на този бял свят, родителите престават да имат самоличност. Престават да бъдат “Аз”. Стават “Ние” като “Ние” всъщност е детето. “Ние днес повърнахме”, “А на нас ни никнат зъби”, “Онзи ден срахме пет пъти” и т.н. Гледам, във WLM вместо снимки на хората, има снимки на децата им. Всеки разговор е около

Continue reading

Upgrade

В събота жена ми закупи една купчина части за PC-то у нас. Повода ли? Идва рожденният ми ден. PC-то не е пипано от около 4 години (като изключим вентилаторите в кутията и захранването) и на практика подменихме всичко. Аз таях надежда, че нещо може да се запази, но индустрията е дръпнала яко напред. Та сега си имам ново дъно – ASUS P5Q-E с новият P45 чипсет на Intel (и всяка екстра за която Asus са се сетили), нов процесор – Intel E7200 (според едно ревю си е бързак и може да покаже някои номера на по-скъпите си братя), нова памет

Continue reading