История с бизон

on

Всъщност говоря за Buffalo WHR-G300N. Преди няколко дни безцелно се мотаех в Мултирама и окото ми залепна за кутията на този рутер. Защо мислите ми залепна окото? Ами на кутията пишеше “Router, access point and Bridge”. И аз моментално стигнах до заключението, че всъщност това може да работи като wireless bridge. Не е ясно защо го реших това (на кутията никъде не го пише в прав текст). Няколко минути по-късно ето ме мен с чисто нов рутер в ръцете и план да сменя старият Linksys с този. Импулсивна покупка един вид.

Две думи за WHR-G300N

Mного малък и много шик. Пластмасата е черна и лъскава в PS3 стил. Като размер е горе-долу на половина на WRT160N. Може да стои хоризонтално, вертикално или ковнат на стената. Има си Draft 2.0 N сертификат. Кутията е много хитра – отваря се като кутия за пица (Linksys-a го изтръскваш от едната страна). Всичко е прилежно опаковано и покрито, да не би да се изтърка или одраска. Има мъничък плосък (за първи път виждам) Ethernet кабел. Имат и най-грозният web интерфейс който съм виждал. Дават и някакво приложение за управление на рутера, може и да не се налага да се ползва web интерфейса (но няма как да го пробвам, защото нямам Windows). Освен това не можах да разбера каква точно е идеята на малкото хардуерно ключе, което сменя режима на рутера (дали да е рутер или access point).

Обратно към историята

Прибрах се, отнесох Linksys-a (който го играеше wireless bridge) и се залових да разбера как може Buffalo-то да работи като bridge. Изненада – не може. Хич. Bridge значело, че рутера може да свърже две нормални мрежи или нещо такова. Ахм. Добре, не споря. По форумите им има доста хора изненадани като мен, та поне не се почувствах съвсем глупав (само малко). Започвам да мисля как да го върна. От друга страна, не ми се връща. Добрее, може да инсталирам DD-WRT. Можело, ама нямало да работи като wireless bridge. Т.е. идеята отпада. Значи план Б – малкият бизон става основният рутер, а старият заминава. Малко по-късно, омотан в кабели и wireless-и, нещата тръгват. След това спират. Поради някаква причина Ubuntu-то не може да вземе IP (но пък NAS-а няма грижи). Оууукей, DD-WRT v23.нещо.си го има този проблем. Ще правя upgrade. Направих. Бившият wireless bridge Linksys умря. Аз се почесвам. Добреее, план Ъ – ще взема истински wireless bridge и ще го вържа към Buffalo. Взимам Linksys WET610N. Има Wi-Fi Protected Setup, ще го използвам разбира се (между другото, у нас се виждат 16 wireless мрежи). Не проработи. Продължи да не работи три опита по-късно. Но с нормална настройкиа (т.е. паролата я пиша на ръка) всичко баца. Аз съм доволен – имам си пак мрежа и малкият сладък рутер остана у нас. Старият WRT160N плаче в ъгъла и се крие зад захранването си а още по-старият WRT150N (бившият wireless bridge) изобщо не се вижда в околовръст. На следващият ден връзката между WET160N и Buffalo-то почти изчезна. Т.е. има я, след това я няма, после пак се появи и така през няколко секунди. Оффффффф, казвам аз. Рестартирам всичко, връзката съвсем я отнема. И отказа да се върне въпреки всичко. Вадя WRT160N-а, изтривам му сълзите и го връщам обратно на служба. WPS-a проработи от раз, всичко свети и мига успокоително. За сега. А малкият сладък рутер отиде при кумовете. Наистина не исках да се разделяме с него.

Какъв е изводът от историята? Ами няма такъв. Просто трябваше да помърморя малко. Всъщност, извода е, че домашните мрежи стават все по-сложни и с все повече различни устройства. Които, въпреки всичките си сертификати, отказват да работят заедно. А производителите са фокусирани върху това да ми продадат поредната измислица, вместо да седнат и да се разберат как да работят заедно.

Не обвинявам Buffalo. Най-вероятно рутера работи без грижи с нормални устройства и/или хора. Просто в моята ситуация нещата не потръгнаха. Уви.